Да поговорим за помераните
Произлезли първоначално от кучета за впряг – макар и много по-малки по размер днес – помераните са умни, игриви и пълни с енергия. Известни със своите лисичави лица, „усмихнати“ черти на лицето и пищна козина – да не говорим за онази отличителна гривоподобна коса – a пухкавата им опашка допълва картината. Винаги готови да приближат непознати, те са и страхотни кучета пазачи. Общо взето поведението на голямо куче с тялото на малко.
Официално наименование: померан
Други имена: джудже шпиц, той шпиц, пом
Произход: Германия
Склонност към слюноотделяне
1 out of 5Необходимост от грумиране
4 out of 5Ниво на падане на козината
4 out of 5Склонност към лаене
5 out of 5Ниво на енергия*
1 out of 5Съвместимост с други домашни любимци
2 out of 5Топло време
2 out of 5Студено време
3 out of 5Подходящ за живот в апартамент
4 out of 5Може да остава сам
2 out of 5Семеен домашен любимец? *
3 out of 5
Мъжки | Женски |
---|---|
Височина | Височина |
18 - 30.5 cm | 18 - 30.5 cm |
Тегло | Тегло |
0 - 3.5 kg | 0 - 3.5 kg |
Зряла възраст | |
---|---|
От 10 месеца до 8 години | |
Напреднала възраст | Старост |
От 8 до 12 години | От 12 до 22 години |
Педиатрична възраст | |
От раждането до 2 месеца |
Склонност към слюноотделяне
1 out of 5Необходимост от грумиране
4 out of 5Ниво на падане на козината
4 out of 5Склонност към лаене
5 out of 5Ниво на енергия*
1 out of 5Съвместимост с други домашни любимци
2 out of 5Топло време
2 out of 5Студено време
3 out of 5Подходящ за живот в апартамент
4 out of 5Може да остава сам
2 out of 5Семеен домашен любимец? *
3 out of 5
Мъжки | Женски |
---|---|
Височина | Височина |
18 - 30.5 cm | 18 - 30.5 cm |
Тегло | Тегло |
0 - 3.5 kg | 0 - 3.5 kg |
Зряла възраст | |
---|---|
От 10 месеца до 8 години | |
Напреднала възраст | Старост |
От 8 до 12 години | От 12 до 22 години |
Педиатрична възраст | |
От раждането до 2 месеца |
Адаптирано хранене за вашия померан
Опознайте померана
Всичко, което трябва да знаете за породата
Много енергични, въпреки размерите си, помераните може да са доста по-малки от техните предци, теглещи шейни, но са запазили същия манталитет. Дръзки, нахални и безстрашни, те имат и ненаситно любопитство към всичко около тях. Затова са отлични кучета пазачи.
От друга страна, помераните могат да бъдат леко шумна порода. Тъй че, ако обичате тишината и спокойствието или имате чувствителни съседи, те може да не са за вас.
Като изключим това, има толкова много неща, които ще ви харесат в характера на помераните. Интелигентни и внимателни, те винаги са готови за взаимодействие със стопаните си, така че е забавно, когато са около вас. Освен това с максималната си височина от само 30,5 см померанът не се нуждае от много физическа активност и се адаптира добре към повечето домашни среди.
Като най-малкия член от семейството кучета немски шпиц, което включва самоед, аляски маламут и норвежко лосово куче, померанът е известен в някои страни като „той шпиц“. Породата, която познаваме днес, е развита в Германия, вероятно в началото на 18-и век, но постепенно била развъждана с цел да бъде по-малка.
Не след дълго померанът станал много търсен и имал множество изявени фенове. Може би най-значимият от тях е кралица Виктория, която е била огромен почитател на породата и е помогнала да се затвърди популярността му (вижте повече за тази част от историята на померана в нашия раздел „История на породата“).
С дързък чар в себе си померанът със сигурност има чудесен темперамент и е истинско удоволствие да го имате като домашен любимец. Освен това, ако се чудите колко дълго живеят помераните, те имат необичайно дълъг живот и често достигат късна тийнейджърска възраст.
Не е чудно тогава, че померанът е една от най-популярните декоративни породи. Също така редовно присъства в списъците на 20-те най-любими кучета в света.
2 факта за породата померан
1. Произход от каменната ера
Произхождащ от немския шпиц, родословието на померана стига чак до каменната ера. При разкопки в Северна Германия са открити добре запазени екземпляри, за които се смята, че са най-древните предци на породата.
2. Да си спомним за „Титаник“
През 1912 г. имало два померана сред само трите оцелели кучета при потъването на „Титаник“. Двете щастливи животни, заедно със стопаните си, били сред оцелелите, имали късмета да се озоват на спасителна лодка. В края на едноименния филм Роуз е снимана как държи померан.
История на породата
Връщайки се към неговия произход, скандинавските предци на померана са кучета за впряг в Арктика. Тези издръжливи животни са известни като волфшпиц или шпиц, а померанът произлиза от немския шпиц.
Кръстен на историческия регион Померания (в Северна Полша и Германия), откъдето произхожда, за породата померан в наши дни се смята, че се развива през 18-и век. Първоначално много по-голямо куче, размерът бива намален чрез селективно развъждане и също биват въведени много различни цветове на козината.
В рамките на кратък период от време померанът започва да набира популярност – и не след дълго става търсен дори сред кралските семейства. Първата кралска особа, за която знаем, че има померан, е кралица Шарлот – кралицата консорт на крал Джордж III на Великобритания. Двата ѝ померана са изобразени в картини на сър Томас Гейнзбъро.
По-късно и кралица Виктория става голям фен на померана – до такава степен, че дори създава свой собствен развъдник. Заради нейното влияние породата за няколко години има и най-голям брой записи в Крафтс (Crufts), кучешко шоу в Обединеното кралство.
Първият клуб за породи се създава през 1891 г. – на първото събитие на Крафтс – и стандартът за породата е формулиран скоро след това. До 1898 г. породата е регистрирана в САЩ в Американския киноложки клуб и е официално призната там през 1900 г. Излишно е да се казва, че оттогава померанът е популярно неизменно присъствие на кучешките шоута, както и в съвременния дом.
От главата до опашката
Физически характеристики на померана
1.Лице
2.Тяло
3.Опашка
4.Козина
5.Козина
Неща, за които трябва да внимавате
От специфични черти на породата до общото здраве – ето някои интересни факти за вашия померан
Изберете нагръдник вместо каишка
Подобно на други кучета от дребни породи, помераните могат да бъдат предразположени към прогресиращо състояние, наречено „трахеален колапс“ – той съчетава дегенерацията на трахеалния хрущял с отслабване на трахеалната мембрана, което води до потенциално стесняване на дихателните пътища. Въпреки че състоянието е наследствено, то може да се влоши от яка и каишка – особено ако померанът ви се хвърля напред или собственикът дърпа назад каишката твърде силно. Симптомите могат да включват свирещ звук, кашлица, хрипове или затруднено дишане, а в сериозни случаи може и да припадне. Поради тази причина винаги е най-добре да се придържате към нагръдника като повод. Ако състоянието е тежко, хирургична операция може да бъде опция.
Грижата за малките им крачета също е важна
Друг често срещан проблем за породата померан е нещо, наречено пателарна луксация. Известно като „слабо коляно“ при хората, това е състояние, при което капачката на коляното на задния крак изскача от мястото си. Въпреки че обикновено се връща обратно самостоятелно, всеки път, когато това се случи, уврежда лигавицата на ставата. Това причинява възпаление и може да бъде доста болезнено, със симптоми като накуцване или странна „прескачаща“ походка. За да държите нещата под контрол, се препоръчват ортопедични прегледи два пъти годишно, особено след като състоянието може да доведе до артрит в по-късен етап от живота. Усилията ви да поддържате вашия померан в идеално тегло може да са добра превантивна мярка. В по-сериозни случаи могат да бъдат предписани болкоуспокояващи или, ако е необходимо, да бъде извършена хирургична операция.
Собствениците трябва да внимават и за здравето на очите
Една от другите черти, които трябва да имате предвид при помераните, е че те също могат да бъдат предразположени към някои зрителни проблеми. Това могат да са катаракта, проблеми със сухота в очите и слъзните канали, както и други. Тъй като тези оплаквания могат да засегнат зрението им, ако не се лекуват, важно е да потърсите професионален съвет. Така че, ако забележите някакви симптоми като зачервяване, белези или прекомерно сълзене, или ако кучето ви започне да търка очите си, незабавно се свържете с ветеринарния си лекар. По този начин могат да се предприемат подходящи стъпки навреме. Редовните очни прегледи също са силно препоръчителни.
Здравословна храна, по-здраво куче
При избора на храна за померана трябва да се вземат предвид много фактори: неговата възраст, начин на живот, ниво на активност, физиологично състояние и здраве, включително потенциални заболявания или чувствителности. Храната осигурява енергия за осигуряване на жизнените функции на кучето, а пълната хранителна формула трябва да съдържа регулиран баланс на хранителните вещества, за да се избегне всякакъв дефицит или излишък в храната им, като и двете биха могли да имат неблагоприятно въздействие върху кучето. Следващите препоръки са за здрави животни. Ако вашето куче има здравословни проблеми, се консултирайте с вашия ветеринарен лекар, който ще предпише специална ветеринарна диета. Трябва да има чиста и прясна вода, за да се поддържа дейността на уринарния тракт. При горещо време и особено при упражнения навън носете вода за честите почивки на вашето куче.
Нуждите на кученцето от порода померан от енергия, протеини, минерали и витамини са много по-високи от тези на куче в зряла възраст. То се нуждае от енергия и хранителни вещества, за да поддържа тялото си, но и за да расте и да го изгражда. До възраст от 8 месеца имунната система на кученцата померан се развива постепенно. Комплекс от антиоксиданти – включително витамин Е – може да помогне за поддържане на естествената им защита през това време на големи промени, открития и нови срещи. Храносмилането му също е различно от това на померан в зряла възраст: храносмилателната му система все още не е зряла, така че е важно да се осигурят лесносмилаеми протеини, които ще бъдат ефективно усвоени. Балансираният прием на фибри, като псилиум, може да помогне за улесняване на чревното преминаване и да допринесе за добро качество на изпражненията.
По същия начин зъбите на кученцето – започвайки с млечните зъби или първите зъби, а след това постоянните зъби – са важен фактор, който трябва да се вземе предвид при избора на размера, формата и твърдостта на гранулата. Тази фаза на растеж означава и по-високи енергийни нужди, затова храната трябва да има високо енергийно съдържание (изразено в Kcal/100 g храна), докато концентрациите на всички други хранителни вещества ще бъдат по-високи от нормалните в специално формулираната храна за растеж. Препоръчва се дневната дажба да се раздели на три порции на ден, докато навърши шест месеца, след което да преминете към две порции на ден.
Основните хранителни цели за померани в зряла възраст са:
Поддържане на идеално телесно тегло чрез използване на лесносмилаеми съставки и запазване на съдържанието на мазнини на разумно ниво
Запазване на здравето и красотата на кожата и козината с обогатеното добавяне на незаменими мастни киселини (най-вече EPA-DHA), незаменими аминокиселини и витамини B.
В зряла възраст много малки кучета като помераните могат да бъдат предразположени към запек, така че потърсете храна, формулирана с балансиран прием на фибри, включително псилиум, за да се улесни чревното преминаване, и с високо смилаеми протеини, които да допринесат за доброто качество на изпражненията.
Размерът на гранулите трябва да бъде много малък и да е съобразен с миниатюрната челюст на померана, за да се избегнат проблеми с поемането на храна. Това може също да стимулира неговия капризен апетит. Кучетата от много дребни породи са предразположени към образуване на камъни в пикочната система; препоръчва се храна, която да поддържа здрава уринарната система.
Важно е да се избягва храненето на помераните с човешка храна или мазни лакомства. Вместо това можете да ги възнаградете с гранули от дневната им дажба, за да предотвратите прекомерното натрупване на тегло. Също така е от значение да спазвате стриктно указанията за хранене, написани на опаковката, и да го правите и за кастрирани померани, защото кастрирането е фактор при кучета с наднормено тегло.
След 8-годишна възраст помераните започват да проявяват първите признаци на стареене. Храна, обогатена с антиоксиданти, помага за поддържане на жизненост, а важни хранителни вещества, като таурин, подпомагат добрата сърдечна функция. Стареенето също така е придружено от промяна на храносмилателния капацитет и специфични хранителни изисквания, така че храната за дребосъците в напреднала възраст трябва да има следните характеристики:
По-високо съдържание на витамин C и E. Тези хранителни вещества имат антиоксидантни свойства, като помагат за защитата на телесните клетки срещу вредните ефекти на оксидативния стрес, свързан със стареенето.
Висококачествени протеини. Противно на широко разпространеното погрешно схващане, понижаването на съдържанието на протеини в храната има малка полза за ограничаване на бъбречната недостатъчност. Освен това по-възрастните кучета са по-малко ефективни при използването на диетичен протеин, отколкото по-младите кучета. Намаляването на съдържанието на фосфор е добър начин за забавяне на постепенното влошаване на бъбречната функция.
По-високият дял на микроелементите желязо, мед, цинк и манган помага за поддържане на добро състояние на кожата и козината.
По-голямо количество полиненаситени мастни киселини за поддържане на качеството на козината. Кучетата обикновено произвеждат тези мастни киселини, но стареенето може да повлияе на този физиологичен процес.
С остаряването си кучетата страдат все повече от проблеми със зъбите. За да е сигурно, че продължават да се хранят с достатъчни количества, размерът, формата и твърдостта на гранулите трябва да са съобразени с челюстта им.
Грижи за вашия померан
Съвети за грумиране, обучение и упражнения
Тъй като са толкова малки, помераните имат по-ниски от средните нужди от упражнения. Въпреки това те пак изискват ежедневна разходка, а в идеалния случай две, с възможността да разтегнат малките си крачета и да подушат наоколо. Поради малкия размер на померана е най-добре да се избягват кучешките паркове, защото по невнимание може да бъде съборен от по-едри породи – пък и самия той понякога ще предизвиква по-големите животни. Когато сте у дома в градината или задния двор, е важно да го следите внимателно, защото този миниатюрен Худини е известен и с бягствата си – дори през малките пролуки. Помераните са предразположени към наддаване на тегло в средна възраст, така че ги поддържайте активни, въпреки че не обичат нищо повече от това да се сгушат в скута ви.
Тази великолепна лисича козина е една от определящите черти на померана, но ще трябва редовно да отделяте внимание за нея, за да сте сигурни, че остава в най-добрия си вид. Леко ежедневно разресване ще ви помогне да премахнете мъртвата козина и да поддържате блясъка на косъма. И тъй като помераните имат двойна козина – мек, дебел подкосъм от гъста козина и по-дълга външна козина – ще им се отрази добре едно по-дълбоко разресване веднъж седмично. Професионалното грумиране за вашия померан, включително къпане, се препоръчва на всеки четири до шест седмици. Тъй като козината на померана пада доста обилно, подобни редовни сесии също ще помогнат да няма толкова косми по килима. Ноктите трябва да се поддържат къси, зъбите да се мият поне веднъж седмично (а в идеалния случай всеки ден) и да се проверяват редовно ушите.
Като една много интелигентна порода померанът ще се чувства най-добре с приспособена обучителна програма, която осигурява както умствена, така и физическа стимулация. Ще се радва също и на игри у дома с вас. За тези, които имат способността да се развиват още повече, биха били подходящи дисциплини като ловкост, послушание и надбягване – също така са и добри терапевтични кучета. Само няколко неща, които трябва да имате предвид... Померанът може да има склонност да бъде леко гласовит, особено имайки предвид, че е доста подозрителен към непознати. Ранното социализиране може да помогне за това. Може да ви отнеме и малко повече време от обикновено, за да го обучите за тоалетна, затова добротата, последователността и изобщо търпението са ключови.
Тъй като са толкова малки, помераните имат по-ниски от средните нужди от упражнения. Въпреки това те пак изискват ежедневна разходка, а в идеалния случай две, с възможността да разтегнат малките си крачета и да подушат наоколо. Поради малкия размер на померана е най-добре да се избягват кучешките паркове, защото по невнимание може да бъде съборен от по-едри породи – пък и самия той понякога ще предизвиква по-големите животни. Когато сте у дома в градината или задния двор, е важно да го следите внимателно, защото този миниатюрен Худини е известен и с бягствата си – дори през малките пролуки. Помераните са предразположени към наддаване на тегло в средна възраст, така че ги поддържайте активни, въпреки че не обичат нищо повече от това да се сгушат в скута ви.
Тази великолепна лисича козина е една от определящите черти на померана, но ще трябва редовно да отделяте внимание за нея, за да сте сигурни, че остава в най-добрия си вид. Леко ежедневно разресване ще ви помогне да премахнете мъртвата козина и да поддържате блясъка на косъма. И тъй като помераните имат двойна козина – мек, дебел подкосъм от гъста козина и по-дълга външна козина – ще им се отрази добре едно по-дълбоко разресване веднъж седмично. Професионалното грумиране за вашия померан, включително къпане, се препоръчва на всеки четири до шест седмици. Тъй като козината на померана пада доста обилно, подобни редовни сесии също ще помогнат да няма толкова косми по килима. Ноктите трябва да се поддържат къси, зъбите да се мият поне веднъж седмично (а в идеалния случай всеки ден) и да се проверяват редовно ушите.
Като една много интелигентна порода померанът ще се чувства най-добре с приспособена обучителна програма, която осигурява както умствена, така и физическа стимулация. Ще се радва също и на игри у дома с вас. За тези, които имат способността да се развиват още повече, биха били подходящи дисциплини като ловкост, послушание и надбягване – също така са и добри терапевтични кучета. Само няколко неща, които трябва да имате предвид... Померанът може да има склонност да бъде леко гласовит, особено имайки предвид, че е доста подозрителен към непознати. Ранното социализиране може да помогне за това. Може да ви отнеме и малко повече време от обикновено, за да го обучите за тоалетна, затова добротата, последователността и изобщо търпението са ключови.
7/7
Всичко за породата померан
Не, померанът произлиза от немския шпиц и въпреки че имат много сходни характеристики, това са две различни породи. Основната разлика е в размера. За сравнение, померанът обикновено е около половината от размера на немския шпиц.
Винаги нащрек, помераните са много чувствителни към това, което се случва около тях, и обичат да го разказват и на всички останали. Склонни са да бъдат малко подозрителни към непознати и понякога са доста изразителни и за това. Ранното социализиране, обучението на кученцето и използването на положително отношение, за да ги научите на командата „тихо“ – всичко това може да помогне.
Прочетете повече относно породите
Източници
- Американски ветеринарни центрове https://vcahospitals.com/
- Кучешка енциклопедия на Royal Canin. Ред. 2010 г. и 2020 г.
- Болница за домашни любимци Banfield https://www.banfield.com/
- Продуктова книга на Royal Canin за серията за породисти кучета BHN
- Американски киноложки клуб https://www.akc.org/