Да поговорим за персийските котки

Адаптираното здравословно хранене има основна роля за поддържането на здравето и красотата на персийските котки. Храната осигурява енергия за подпомагане на жизнените функции, а пълната хранителна формула за котки трябва да съдържа адаптиран баланс от хранителни вещества. Такова хранене ще осигури диета, която не е нито дефицитна, нито в излишък, като и двете могат да имат неблагоприятни ефекти върху здравето на вашата котка.

Трябва постоянно да има чиста, прясна вода, за да се поддържа дейността на уринарната система. Котките също са естествено приспособени да ядат малки порции – между 7 и 10 пъти на ден. Даването на препоръчителната дневна дажба гранули веднъж на ден ще позволи на вашата персийска котка да регулира собствената си консумация.

Следните препоръки са за здрави животни. Ако вашата котка има здравословни проблеми, се консултирайте с вашия ветеринарен лекар, който ще предпише специална ветеринарна диета.

Растежът е основен етап в живота на котенцето. Това е период на големи промени, открития и нови срещи. Когато става въпрос за нуждата на персийските котенца от калории, протеини, минерали и витамини, тя е много по-голяма от тази на котките в зряла възраст. Те се нуждаят от енергия и хранителни вещества, за да поддържат тялото си, но и за да растат и да го изграждат. Растежът на котенцето протича в две фази:

Оформяне – от раждането до 4 месеца:

Отбиването е преходът, който котенцето прави от течна – или майчино мляко – към твърда храна. Това естествено съответства на времето, когато порастват млечните зъби, на възраст от 3 до 6 седмици. На този етап котенцата все още не са в състояние да хрупат, така че меката храна (овлажнената гранула или адаптирана мокра храна) помага за улесняване на прехода от течности към твърда храна.

Между 4 и 12 седмици след раждането естественият имунитет, който котенцето получава от коластрата на майката – или първото мляко – намалява, докато имунната система на котенцето постепенно се развива. Този критичен етап, наречен недостатъчен имунитет, изисква комплекс от антиоксиданти, включително витамин Е, за да подпомогнат естествената им защита.

Котенцата преминават през интензивен и особено деликатен период на растеж, през който са предразположени към храносмилателни разстройства. Храната им в този период не само трябва да е богата на калории, за да подсигури основните им растежни нужди, но също така трябва да съдържа лесносмилаем протеин за тяхната храносмилателна система, която все още се развива. Пребиотици, като фрукто-олигозахариди, могат също да подпомагат здравето на храносмилателната система чрез подпомагане на баланса на чревнния микробиом. Резултатът? Като цяло, добро качество на изпражненията.

Храната на котенцето трябва да съдържа омега-3 мастни киселини – EPA-DHA – които подпомагат правилното невро-мозъчно развитие.

Укрепване и хармонизиране – от 4 месеца до 12 месеца:

От четвъртия месец растежът на котенцето се забавя, затова се препоръчва храна с по-ниско съдържание на мазнини. Това е особено важно, след като котката е кастрирана.

Между 4 и 7 месеца млечните зъби на котенцето падат и се заменят с постоянни. Когато постоянните зъби излязат, котенцата трябва да приемат достатъчно големи гранули, за да се насърчават да хрускат.

Докато не навършат 12 месеца, имунната система на персийските котенца все още постепенно се развива. Комплексът от антиоксиданти, включително витамин Е, може да помогне за поддържане на естествената им защита през това време на големи промени, открития и нови срещи.

Храносмилателната система се развива прогресивно, като храносмилателните способности достигат пълна зрялост към дванадесетмесечна възраст. След това котката може да консумира храна за възрастни.

Основните хранителни цели за персийска котка в зряла възраст са:

Подпомагане запазването на здравето на кожата и красотата на дългата им пищна козина чрез добавянето на определени хранителни вещества, които поддпомагат ролята на кожата като бариера и засилват цвета, блясъка и мекотата на козината Стимулиране на елиминирането на козината, погълната по време на грумиране, благодарение на подбран микс от фибри, за да се намали образуването на космени топки. Като котки, живеещи на закрито, персийските котки са относително неактивни и могат да прекарат над 30 часа седмично в грумиране на копринената си козина, поради което често страдат от образуването на космени топки.

Подпомагане поддържането на здрава уринарна система. Специфичният начин, по който работи уринарната система на персийските котки, ги прави по-склонни от други котки към образуването на камъни в бъбреците

Поддържане на оптимално храносмилане и балансиране на чревния микробиом чрез използване на лесносмилаеми протеини и пребиотици

Уверете се, че размерът, формата и консистенцията на храната са подходящи за начина, по който котката я поема, т.е. с долната страна на езика си. Персийската котка има брахицефална челюст и широка, заоблена глава с по-плосък профил.

Формата на храната трябва да увеличи максимално контакта с езика и да подобри прилепването, улеснявайки способността на котката да я хване.

Стара котка – такава над 12 години – може понякога да има затруднения с усвояването. За да се поддържа теглото на котката в напреднала възраст и да се намали рискът от дефицит, трябва да ѝ се дава изключително лесносмилаема храна, съдържаща основните хранителни вещества.

С напредването на възрастта котките започват по-често да страдат от проблеми със зъбите, а при някои възрастни котки усещането за вкус и мирис също може да намалее, което да доведе до намален прием на храна. За да се гарантира, че продължават да се хранят достатъчно, формата, размерът и твърдостта – т.е. текстурата – на гранулите трябва да се пригодят към вече потенциално по-нежните им челюсти.

Имайте предвид, че най-доброто ниво на енергия за всяка котка все пак зависи от начина ѝ на живот, което важи и за тези в напреднала възраст. Възрастна котка, която продължава да излиза навън редовно, ще има полза от храна с малко по-високо съдържание на мазнини. От друга страна, стареенето не намалява риска от затлъстяване на котки, които живеят на закрито. Техният прием на калории трябва да продължава да се следи внимателно. В този случай храна с умерено съдържание на мазнини може да е най-добрия вариант.